Неделя вечер нямаше какво
да правя.. тамън бях превъртял DeusEX 2 и след задължителните
30-тина минути душевен анализ на играта вече се чудех какво
да правя…. Т.е. гледах си машината и се чудех какво да и “подаря”
за коледа :-). След кратък анализ открих че все още съм що
годе в крак с “модата”, но за пълното щастие една бърза смяна
на Yamaha F1 за някое DVD+-RW е наложителна. ОК, решението
е взето, ама аз всичко на всичко само 4 пъти съм имал взимане
даване с подобни устройства и нямам идея какво могат и дали
въобще си струват парите. Понеделник веднага след първи петли
отскочих до съседите от фирма VALI и се сдобих с "материал"
за размисъл.
С шегите до тук, имах материал, оставаше да видя как и с
какво да тествам и преценя кое е най-добрия избор. Да правя
сложни анализи, да гледам кое с какви чипове е и други подобни
галимации определено не са в присъщи на нормалния потребител,
а аз в случая бях точно такъв. Затова реших да проведа всички
тестове в най-стандартните режими – тези които се използват
най-много от потребителите.
Да, ама се оказа, че в “света на DVD” има няколко стандарта
и много лесно може да се направи грешен избор. Ето какво намерих
в интернет за различните стандарти:
DVD-R/-RW:
Формата е подкрепян от: Panasonic, Toshiba, Apple Computer,
Hitachi, NEC, Pioneer, Samsung and Sharp.
DVD-R: Подобен е на CD-R и DVD+R. На DVD-R
носители може да се пише само веднъж, след което информацията
остава перманентно на носителя – както на всеки един ххх-R
носител.
DVD-RW: презаписваем формат подобен на CD-RW
и DVD+RW. Информацията може да бъде записвана и изтривана
определено брой пъти без да има загуба на качество
“-“ стандарта има още няколко особености:
Положителната му страна е, че почти няма DVD устройство, което
да не го прочете. Минуса му е, че ако направите мултисешън
диск ще може да го четете само под Windows XP.
DVD+R/+RW:
Формата е подкрепен от: Philips, Sony, Hewlett-Packard, Dell,
Ricoh, Yamaha и още няколко по-малки компании.
DVD+R: индентичен на DVD-R и CD-R. Веднъж
записана информацията не може да се трие.
DVD+RW: Формата е индентичен на CD-RW – записавате,
триете определено брой пъти без да повреждате медията или
да имате загуба на качество.
“+” формата също има няколко особености:
Положителното е, че безпроблемен мултисешън под всякакви операционни
системи, може да достига до по-високи скорости на запис, които
се променят динамично. Негативното е, че не е много съвместим
с повечето битови (не компютърни) устройства продавани на
пазара.
DVD Audio:
Аудио стандарта предоставя възможност за запис на по-качествен
з вук от стандартния компакт диск. Формата има възможност
за запис на висококачествен звук, включително Dolby Digital
AC-3 и surround sound, както и 24 битово и 96KHz семплиране.
Обема позволява да се правят мултимедийни дискове с картинки,
навигационни менюта и видео сцени. Той е и предпочитан от
звукозаписната индустрия, защото има необходимите (вече преодолени)
защити срещу пирати. Стандарта не се възприема с необходимата
(или по-скоро желаната) бързина и в скоро време не се очертава
той да измести стандартния аудио компакт диск.
DVD-ROM:
Формата е аналогичен (т.е. същия) както DVD Video. При Video
на матрично се записват филми, които после могат да бъдат
възпроизвеждани. DVD-ROM след време ще замести класичекия
CD-ROM в компютърната индустрия.
DVD RAM:
Това е най-стария формат за запис върху DVD. Представлява
виртуален твърд диск. Първите медии са били с 2.6GB обем,
който после е бил увеличен до 4,7GB. Има и двустранни медии
с общ обем 9,4GB. Всяка една DVD-RAM медия може да бъде трита
и записвана над 100.000 пъти, като няма нужда да се форматира
между записите. Неприятното е че стандарта по една или друга
причина не намери благоприятна почва и не се наложи. Една
от причините е, че не може да се чете от DVD плеърите и DVD-ROM
устройствата.
Благодаря на Н. Дерпатов от PC Club за някой от обясненията
около стандартите. Неприятно е, че има пак две страни, два
стандата. Подобни “прояви” не са добри за бизнеса – помнте
как SONY се заинати около Betamax стандарта и технически по-добрия
стандарт остана завинаги в забвение за сметка на VHS.
Да преминем към същественото:
Започваме от “главата към краката” тествайки първо Plextor
записвачка. Марката е известна на всеки пипал комопютър (
за по-дълго време ). Plextor произвежда оптични устройства
не от вчера. Продуктите на фирмата са предпочитани от всеки
маниак, който не прави компромис с качеството. За обикновения
потребител Plextor е скъпа фирма и често остава неразбрана
причината за по-високата им цена. В прекалено тежкия и изпълнен
с невероятна конкуренция бизнес да оцелееш въпреки почти двойно
по-високите си цени определено е значи, че марката се радва
на много и истински фенове и последователи, както и , че митовете
за качеството и издържливостта на продуктите определено са
верни. Лично на мен ми харесва факта, че Plextor не се опитват
да разширят дейността си по всевъзможни начини и твърдо правят
и произвеждат само CD-RОМ, CD-RW, DVD-ROM и DVD-RW устройства,
както и медии и аксесоари за тях. Докато писах статията разгледах
още веднъж сайта на Plextor и открих нов за мен продукт –
Mpeg 1/2/4 capture устройство. Интересно “залитане” и още
по-интересен продукт, който се надявам да се появи в България
и респективно в ръцете ми.
Избирайки “мерцедеса” на оптичните устройства за първи в тестовете
ще вдигле летвата за всички останали бъдещи участници. Това
само ще е от полза за всички които искат да закупят подобно
устройство, но държат да знаят какво купуват и за какво ще
го използват.
Продукта, който ще разгледаме днес е една от първите ( а
може би и първата ) 8х DVD+R/+RW записвачка:
Plextor PX-708A
Ето и неговите спецификации ( по данни на производителя):
- Writing DVD+R: 8x
- DVD-R: 4x
- CD-R: 40x
- Rewriting DVD+RW: 4x
- DVD-RW: 2x
- CD-RW: 24x
- Reading DVD-ROM: 12x
- CD-ROM: 40x
- Buffer Underrun Proof Technology: Stops buffer underrun
errors
- VariRec Technology
- PoweRec Technology (Plextor Optimised Writing Error Reduction
Control)
- Supports Lossless Linking (DVD+R/RW)
- Zero Link (DVD-R/RW)
- Supports Background Formatting
- Access Time <100 ms for CD; 150 ms for DVD
- 2MB Buffer
- E-IDE (ATAPI) interface
- MultiRead Compatible
- Supports SPDIF (Digital Audio Output)
- High Quality Digital Audio Extraction
- Data Buffer 2MB
- Error Rate Mode1: less than 10-12bits
- Mode2: less than 10-9bits
Dimensions & Weight
-Dimensions 146 x 41,3 x 190 mm
- Weight 1,1 kg
Reliability
- MTBF 60.000 POH
- Tray Loading Eject 50.000 times
Няколко обяснения за "екстрите" на Plextor:
- VariRec: Фирмена технология полезна при
записването на музикални дискове. Екстрата е достъпна чрез
софтуера PlexTools и чрез нея можете да "бъзгате"
някой специфични настройки и по този начин да подобрите и
персонализирате музикалните си дискове. Поддържа 4х и 8х CD-DA
( DA = digital Audio). NERO също поддържа функцията VariRec.
- PowerRec II: Личното ми мнение е, че
тази екстра е спорна. Идеята и е да преценява сама на каква
скорост може да се записват CD/DVD-ROM медийте за да получите
максимално качество. Спорното е, че понякога е възможна фирмена
"намеса" с цел популяризирането на продаваните от
тях медии ( естествено с тях проблеми никога няма ). Лично
аз не си падам по подобни функции, защото предпочитам сам
да избирам скоростта на запис - дори и тя да е "опасна"
според устройството.
Ето и как изглежда самата записвачка:
Да кажа че е грозно не е, да кажа че е красиво също не е.
Стилен преден панел с малко спорна черна ивица. Записвачката
се продава в два варианта - този на снимката и с черен панел.
От зад също няма нещо особено интересно. Виждат се процепите
от където става циркулацията на въздуха.
Вижда се че 708А е прясно изляла от завода.
В кутията освен 708А има още АТА-33 кабел, както и упътване,
сервизна книжка и диск с софтуер - PlexTools Professional,
Nero 5.5 и InCD, Pinnacle Studio 8 и PowerDVD.
Как ще провеждам тестовете?
В началото обясних, че и аз както повечето от вас съм новобранец
в тази област. Затова реших да проведа тестовете така все
едно си използвам устройството в къщи:
1. Запис на DVD-R
2. Запис на DVD+R
3. Запис на CD-R на максимална скорост.
5. Запис на CD-RW
1. Четене на DVD-R
2. Четене на DVD+R
3. Четене на CD-R
4. Четене на DVD-RW
5. Четене на CD-RW
6. Четене на матричен диск – DATA CD
7. Четене на издран матричен музикален диск – Audio CD
8. Четене на записан музикален диск
9. Четене на матрично DVD-Video
Резултати
Ще започна с резултатите при запис:
Plextor DVD+R медия:
След този тест вече с нетърпение чакам масовото навлизане
на 8х устойства и медии! 8.07мин. за 4500МВ за мен е повече
от добре. Интересното е, че Plextor може да записва на скорост
от 8х и върху 4х медии, но те трябва да са Verbatim и Plextor.
DVD-R 4x медия:
Ако все пак държите на по-голямата съвместимост 14,54мин.
също не са прекалено много време. Ако трябва да се реалисти
това въобще не е много време. Предполагам, че DVD-R стандарта
няма да продължи развитието си след 4х скорост.
CD-R медия на 40x:
Един от основните проблеми на DVD записвачите досега беше
прекалено ниската скорост на запис на CD-R. Plextor чупи бариерата
с запис на 40x. Това определено поставя записвачите в по-друга
светлина - 16х или 24х лимита е преодолян и вече няма нужда
да пазите и старата записвачка.
CD-RW медия на 24х:
С качествени медии и това не е проблем - CD-RW триене и
запис на 24х е повече от доволно, а времето от 3,36мин. е
повече от задоволително.
|
