Последните модели охладители
за АМД К7 на Cooler Master
Измина много време от последното ни представяне на охладители за
АМД. Хубаво е, че за това време на нашия пазар намериха място марки
като Akasa, Glacial Tech, Thermaltake и най-накрая получиха по-широко
разпространение (най-вече благодарение на новия вносител) и охладителите
на Cooler Master.
Няма начин да опиша всички внесени кулъри на компанията, най-малкото
защото много от тях са от така наречения нисък клас - не си струва
да правим сравнения между охладители, предназначени за слабите процесори,
освен може би да отбележим нивото на шума, което така или иначе
може да се провери лесно.
Новостите:
- няколко нови модела, предназначени за ентусиастите и хората, които
държат не само да извлекат максимума от РС-то си, но и то да изглежда
добре или пък да запазят ниското ниво на шума.
- напълно конкурентни като цена и производителност със моделите
на Thermaltake, продавани у нас.
- иновативен дизайн и подобрения спрямо традиционната архитектура.
Толкова с лаконичните и рекламни обяснения. Истината
- досега липсваше реален конкурент на Thermaltake, в момента скъпите
модели на Cooler Master се явяват такива, въпреки че все пак остават
модели без конкуренция. Не очаквайте в това ревю да "сборя"
двете марки. Ще оставя това за малко по натам, за момента не разполагах
с физическата възможност да го направя. В допълнението към това
ревю ще се включат и модели на Glacial tech, тъй като за тях също
се чуват доста добри думи.
Гамата продукти на двете компании е много подобна, но у нас реално
се срещат все още малко части на Cooler Master. Надявам се скоро
да видим и по-интересни и "палави играчки" от Cooler Master
(изключвам кутиите, те са прекалено скъпи)
Преди да ви запозная с участниците ще кажа няколко
думи за начините на производство на най-често продаваните охладители.
Най разпространения вид радиатори са алуминиевите, които се обработват
от цяло парче, в което се нарязват канали. Обикновено не става въпрос
за чист алуминий, тъй като той е прекалено мек и не е подходящ за
целта.
Вторият тип охладители са отново от алуминий или сплав със съдържание
на такъв, но използват медна подложка, която контактува с процесорното
ядро. Най-често тези подложки са кръгли и само посредата на охладителя,
защото това е най-лесният начин на производство. В такъв случай
медния цилиндър просто се набива в предварително направен отвор
в дъното на радиатора. Случаите, когато подложката е закрепена допълнително
(лепена или захваната по друг начин) са по-особени - тогава най-често
се ползва термопроводящо лепило или паста за постигане на по-добър
контакт между повърхностите на алуминия и медта. Тези решения са
задължителни за съвременните процесори на по-високи честоти, но
дори и те не са достатъчни - медта поема и "изтегля" топлината
от процесорното ядро много бързо, но не успява да я отдаде толкова
бързо въпреки голямата си площ, поради различната топлопроводимост
на двата материала.
Третият тип охладители разчитат на медна или алуминиева (най.често
първото) основа, върху която са буквално залепени мноо тънки ребра,
били те от лек метал или мед. За да получат необходимата за получаване
на топлината площ, всички ребра са допряни с Г-образна форма в основата.
Предимство на такава архитектура естествено е голямата площ ребрата
(по-тънки - повече). Този метод се ползва за повечето по-високи
модели на АМД (за box кулърите на Barton и Opteron). Естествено,
съществуват и по-странни методи, като например този на вграждането
на ребра в охладителите на процесорите Хеоn, но те явно са скъпи
и нямат широко разпространение. Изключения от правилото са и охладителите
на Alpha и Swiftec, които са с интересен дизайн на базата на цилиндри
(пинове), които са с нарязани канали за увеличаване на площта. Те
провеждат топлината по-добре от тънките ребра (защото топлината
успява да достигне и върха на пиновете, а ребрата обикновено се
охлаждат още ниско, близо до основата и се губи част от капацитета.
(последното е и причината да няма водни охладители с подобни огромни
ребра).
Последния, може би най-съвършения от гледна точка на резултати метод
е така нар. Skiving Fins. Това е метод, при който от парче заготовка
чрез нарязване (или да кажа буквално превода - остъргване) се получават
ребра с разнообразна (според инструмента) дебелина, захванати директно
в основата си за дъното на заготовката. Цепенето на тези ребра не
е нов технологичен процес, но е по-труден и изисква куп машинарии
с по-финно действие в сравнение с останалите методи. Така обаче
се избягва нуждата от закрепване на ребрата към основата, защото
те са си част от нея.
Говоря за начините на направа на охладителите (със
сигурност съм забравил някой:)), защото у нас вече има произведени
по последната технология охладители. С един от тях -Cooler Master
AERO 7+ ще се запознаете днес, а при първа възможност ще представя
по-подробно и с основния му конкурент в лицето на Thermaltake Volcano
7+ и ще ги сравня. Останалите охладители се различават дори като
клас точно по начина на изработка, естествено най-евтините винаги
са обикновени и без медна подложка.
Второто важно нещо за производителността (разбирайте
охлаждането) на един радиатор е вентилатора, или както галено си
я наричаме - "перката" :)
Колкото и да ми е мъчно ще добавя, че у нас се намират
и някои от най-добрите такива и все пак най-често се купуват евтините
перки с втулки, които могат да се сменят често и по желание, но
най-често - по принуда.
Последният "писък на модата" са турбините (blower) те
работят малко по-различно от традиционните охладители, но нямат
мъртва точка (dead spot - точката под мястото където обикновено
оста на повечето вентилатори. Най-често ефекта от това не е така
голям както твърдят производителите, но все пак съществува.
Учястниците:
JET 7 ACB-V83
Определено един от най-нетрадиционните охладители,
които съм виждал. Всички шеги относно "самолетите" (РС-тата
с много перки) се завъртяха в главата ми когато го видях :) В предната
горна част има синьо-бял светодиод (в който не поглеждайте ако ви
е драго за очите ви), а задната свети в червено.
В допълнение идват две планки за закрепяне на потенциометъра
за намаляване на скоростта на турбината - една за мястото на флопито
отпред на кутията и една за планките над PCI слотовете. Допълнителния
конектор е за отчитане на оборотите и се включва към свободно място
на дънната платка.
Както се вижда от снимката, Jet 7 е с медна основа,
върху която са залепени тънки алуминиеви (не точно..) ребра. Дизайна
върши перфектна работа и позволява на охладителя да се нареди сред
добре представилите се.
Aero 7+ ASB-V73
Това бе моя фаворит за тестовете и се оказва, че
съм бил прав. Радиатора е от цепена мед и в комбинация с мощната
турбина прави чудеса. Горя от нетърпение да ги изправя до стената
заедно с Volcano 7+
На снимката ясно си личи как са правени ребрата.
Формата им е леко заоблена, но това е така при почти всички правени
по този метод охладители.
Спекификациите на вентилатора се виждат добре. От
предната страна на турбината има знак, който да ви предупреждава
да не бъркате вътре :)
Подобно и на Jet 7 този радиатор също идва с планки
за закрепване на потенциометър.
Aero 7 Lite CP5-8J71F
Това е "олекотен" модел на предходния Aero
7+ ASB-V73, или поне така изглежда името на пръв поглед. Всъщност
като радиатори нямат нищо общо, освен самият вентилатор. И към този
модел разбира се идват допълнителните устройства за контрол на оборотите
на вентилатора.
На снимката ясно се вижда перката, която охлажда
последните два модела. В таблицата малко по-долу може да видите
оборотите и нивото на шума на този вентилатор.
Основата е достатъчно дебела, но все пак - алуминиева,
не забравяйте.
Модел
JET
7 ACB-V83
Aero
7+ ASB-V73
Aero
7 Lite CP5-8J71F
HeatPipe
HHC-L61
Размери
mm)
74x60x40
80x80x51
80x80x51
80x60x44
Материал
Медна
основа с алуминиеви ребра
Меден,
Skiving Fin (цепен)
Алуминий
Меден,
Нeat Pipe
Размер на
вентилатора (mm)
Blower
80x80x80
Blower
80x80x70
80x80x70
60x60x25
Скорост на
вентилатора (rpm)
1900~3500
1900~3500
1900~3500
3000
Въздушен поток
(CFM)
12.0~22.1
10.9~20.0
10.9~20.0
14.13
Ниво на шума
(dBA)
21~41
23.6~37.5
23.6~37.5
няма
данни
Конектор(и)
4
Pin (Power Input), 3 Pin (Speed Detection)
4
Pin (Power Input), 3 Pin (Speed Detection)
4
Pin (Power Input), 3 Pin (Speed Detection)
3
Pin
Тегло (g)
490
559
559
530
Thermal resistance
(C/W)
0.53~0.42
0.57~0.45
0.57~0.45
0.6
Цена ($)
30
23
28
Вижда се, че двата "Aero" ползват един
и същи вентилатор - и без да си кривя душата - това е най-добрият
охладител в теста, затова и заслужено е един от най-купуваните в
момента. Хубавото му е, че не е нужно да търпите невероятни нива
на шума, за да охладите процесора си.
Ето и резултатите, измерени от датчика в сокета на
дънна платка ЕРоХ KRA2+ с процесор 1800+ (което няма много значение...).
Разчитам на датчика на това дъно повече, отколкото на четящия от
диода ASUS A7N8X, защото последния показва неадекватни температури,
докато в показваните от термодиода на ЕРоХ се убедих и като ползвах
допълнително измерване със сондата на един от моделите Hardcano
, продавани у нас.
Натоварването е резултат от едновременното пускане
на SuperPI и Prime95, за почти всички охладители в продължение на
минимум час.
Самите температури са наблюдавани с МВМ5 под WindowsXP
SP1, като системата бе разположена извън кутия, при стайна температура
около 24~25 градуса (не мога да гарантирам абсолютна точност в това
отношение!)
Вентилаторите с регулатор на напрежението са пускани
на най-високи и най-ниски обороти, а за сравнение използвах Thermaltake
Volcano 7+ на max обороти. Изключително шумен със своите 6000 оборота.
При толкова ниско ниво на отделяната топлина Volcano
7+ е по-добър, но и много по-шумен от Aero 7+...
Дори при малко натоварване резултата се изравни,
Ниските обороти на вентилаторите вече "издъхват" и достигат
50 градуса при Jet 7.
На Aero 7 Lite вече му е все едно на какви обороти
е дори при продължително натоварване, което е показателно докъде
се простират възможностите му. Медния Aero 7+ се справя повече от
прилично и държи процесора на съвсем поносима температура. Heat
Pipe отпадна от това състезание рано - при тези честота и напрежение
той просто не издържа натоварването, ако разполагахме с по-мощния
му вариант вероятно нямаше да имаме проблем. На-добър поне на температури
е TT Volcano 7+, но това е при най-високите му обороти и невъобразим
шум.
Не мога да отреча един факт - Cooler Master са продават
чудесен охладител с прекрасни характеристики в лицето на Aero 7+.
Това е най-добрият от най-достъпните охладители, продавани у нас.
Да, разбира се, по света има и по-добри. Дори в България има такива,
но когато се съобразим с фактори като съотношението на шума, лекотата
на поставяне и степента на охлаждане - Aero 7+ е без конкуренция.