ASUS A7N8X - Първи впечатления

Производител: ASUS
Автор:Николай Цеков - GeniusLoci

Друг минус на новото разположение на процесорния цокъл е намаленото охлаждане на северния мост - докато при платките с чипсети на VIA струята въздух от вентилатора на процесорния радиатор преминава и през големия алуминиев радиатор над северния мост, тук завъртането затруднява обтичането - а и двете части на чипсета на nVidia отделят много топлина. Южният мост не разполага с радиатор, въпреки че по количеството на топлоотдаването си може да се сравнява дори с процесора - при активна работа и затворена кутия температурата му достига до 60-65 градуса! В това отношение VIA е крачка напред - южните (дори и северните) й мостове са ледени. Не можах да сваля радиатора - все пак оставиха човек да ме наблюдава - но изглежда е прилепен добре за северния мост.
При поставяне на 3,3V видеокарта в AGP слота разположения до него сигнален диод би трябвало да сигнализира (с други думи да светне), че дъното работи само с 1,5 волтови карти. Не само нямах възможност, но и желание (при тази цена...) да изпробвам дали има защита при поставяне на 3,3V видеокарта и работи ли тя.

Слотовете на паметта - с отделения се започват "новостите"...

За всички жадни за скорост ентусиасти най-важното допълнение към възможностите на съвременните дънни платки за процесори на AMD е 128-битовата шина на паметта - или по точно двата 64-битови канала, осигуряващи максимален обем на трансфера към и от паметта 6,4 GB/s. За да включите 128-битовата шина е необходимо да поставите два модула памет - един в първия слот и един в допълнителния, отделен от другите - опитах да поставя модул и в оставащия незает слот и нямах преблеми при схема с използване на 128МВ/128МВ - 256Мвмодули на Kingmax. Тук е мястото да отбележа, че реалното повишение на производитемността на оперативната памет отново не е дори сравнимо с производителността на Rambus паметта при Intel Pentium4 системите - за съжаление вероятно самите процесори на AMD не се възползват добре от повишения трансфер на паметта. Не оставайте с погрешно впечатление от думите ми - тепърва ще усетим реалното повишение на производителността благодарение на двуканалния достъп до паметта и блока за предсказване на преходите на чипсета - дори и в момента според някои програми има доста разлика спрямо чипсетите на VIA - AIDA32 показва много голямо повишение на обема данни, преминаващи през паметта - при синхронна работа на паметта и предната шина на процесора (от nVidia потвърдиха по-бавната работа на чипсета си в асинхронен режим) повишението при съпоставяне със синхронно работещ на 200/200 (400/400 MHz) VIA KT333 (съпоставянето с KT400 не води до разлики :-)) показва 10-процентна разлика при четене от паметта и, което е по-важно, над 40 % (!!!) разлика при записване в нея. Основно ограничение за скоростта на работа с паметта е именно записа - апаратното предсказване на преходите на процесора (вече реализирано и в чипсета от nVidia) улеснява четенето и наличието на необходимите данни в паметта, но записа при всички положения става с по-ниска скорост, така че ускоряването му е от голямо значение.

Нещо, което ми направи впечатление и не мога да не отбележа е наличието на два вградени мрежови контролера Realtek RTL8201BL - това е първата дънна платка с подобно решение, която виждам.
Както споменах по-горе, нямах време да изпробвам "възможностите на аудиоконтролера, вградeн в южния мост - nVidia намери за уместна да предложи като стандарт архитектурата SoundStorm, но тепърва ще изпитаме на какво е способна - затова само ще изброя предоставените от компанията спецификации като сравнение със способностите на предното поколение аудиопроцесори от първия nForce.

Не разбрах някои от възможностите, а останалите просто е трудно да се поберат в таблица преведени, пък и предполагам хората, знаещи кое какво значи ще го знаят и на английски...

<<Назад<< >>Следва>>

OldNavy