През изминалата 2003 година бяхме свидетели на
много активното обявяване на нови и нови графични чипове и от страна
на nVidia и от страна на ATi (то не бяха нови поколения, нови серии,
„орязани версии” и т.н.), дори станахме свидетели и на официалното
обявяване (или по-скоро дългоочакваното завръщане) на новите продукти
на добре познатата ни от близкото минало фирма S3 и новосъздадената
XGI, до края на годината обаче така и не видяхме пускането на тези
продукти в масово производство и продажба.
Въпреки доста усилената борба и дори появата на
нови продукти почти накрая на годината, ние единодушно избрахме
за най-добра видеокарта на 2003г. Безспортно с
пускането на ядрото R350 от ATi успяха да си осигурят минутката
слава за тази година, въпреки факта, че то далеч не е перфектно
изпълнено (както и повечето пуснати през тази година „алтернативни”
решения). Тук не говорим само за проблемите с драйвериите, но и
за шума който се вдигна покрай така наречените „оптимизации” на
драйверите, от страна не само на ATi, а най-вече от основния конкурент
в лицето на nVidia. А изборът ни се спря на изпълнението на марката
Gigabyte, тък като тяхното изпълнение на платката се оказа наистина
най-доброто, което беше достъпно у нас през изминалата година и
с може би най-сериозния потенциал за овърклок.
Най-добра покупка:
Въпреки всички нови модели видеокарти, които
бяха представени през тази година, най-изгодното решение си останаха
видеокартите базирани на Geforce4 Titanium4200 графични ядра,
като нашият избор се спря конкретно на:
със 128-битова шина. Оказа се, че въпреки липсата
на хардуерна поддържка на DirectX9, тези видеокарти успяват да се
справят с нуждите дори на най-новите излезли игри. Естествено с
тях при някои игри не е възможно да си пуснете анизотропната филтрация
и антиалайзинга на максимум и да ги играете на висока разделителна
способност, но както се оказа при същите тези игри това не е възможно
дори с най-мощните в момента видеокарти!
Нетрябва да забравяме и безспорният факт, че
през изминалата година бяхме свидетелеи на появата на само няколко
заглавия, които ПОДДЪРЖАТ (наблягаме на думата, тъй като така и
не се появи игра, която да изисква задължителна хардуерна поддръжка)
добавените в DX9 нови възможности, като Pixel Shader 2.0 и т.н.
